Блогът за простите неща от живота

МДаааа

2009-07-30T01:00:00.000-07:00

След ~половин годишно затишие в блога се случиха доста интересни събития. Живота ми се преобърна изцяло - планове, идеали, цели. За съжаление или не толкова- няма да ходя в София... с ИвАр пак ще сме на разстояние и определено няма да работим заедно... но пък ще съм в Пловдив с един доста верен човек от когото не очаквах да се задържим толкова гъсти. Дано не прибързвам защото винаги така се получава че казвам голяма дума и после оставам с пръст в гъза но наистина се получава приемливо добре. Веднага си намерих работа, бях одобрен и всичко има някакъв старт, ще съм при леля ми за месец докато ми започне семестъра...
А, не се похвалих - изкарах си матурите и изпитите и би трябвало да съм приет в Пловдивски Университет - "Паисий Хилендарски" с 5.20 по информатика(очаквах >5.50 ама ... програмира ли се на хартия бе... бахти излагацията - голям университет 2009-та година все още изпита на хартия - срам и позор...), първо класиране все още не е излезнало - очаквам го официално на 4 август - в другите университети като УХТ вече чакат второ класиране.
Относно личния ми живот... намерих си половинката която пък сега ще ми е толкова трудно да оставя в Хасково че ми иде да се самообеся... "Обещавам - ще те чакам..." каза тя и ножа падна окървавен на пода... хахаха шегувам се... поне за ножа... за останалото пък очаквам тя да не се шегува защото найстина ще има ножове... Крамзи е луд на тази тема така че ще взема на заем от него :) стига с глупостите...
Само от финансова гледна точка не знам как ще се оправя в началото защото отивам "гол и бос" без подкрепа от старшата ... Ааааааааааааа как можах да не се похваля пак - вече съм вуйчоо - имам си една сладурана тук на 2 месеца ми надува главата по цял ден...
...
...
...
И така... това е. Както се пее в една моя любима песен - Get ya kicks on route 66 :)

Нова година, нов късмет?

2009-02-03T09:08:00.000-08:00

Новата година дойде...
Иска ми се да оставя написано само това но... не се получава. Случиха ми се много неща. Необичайното в цялата работа е, че този път повечето са хубави. Ненавистта към този град и хората в него се наложи да бъде потисната. Не знам. Омразата към този град няма да се изпари току-така, но просто от всичките хубави неща ми се случи най-хубавото което си бях пожелавал 2-3 години поред. Не, не... предполагам звуча объркано ама и аз съм човек все още.
Щастлив съм... найстина. Сигурно звучи изключително изтъркано, но... съдбата найстина има чувство за хумор по дяволите. Върна ми се желанието... 'да правя нещо'. Другото хубаво нещо е, че ми се правят все повече 'неща'. Което до известна степен ме притеснява. В тези неща влизат и слова... слова които не са ми били до сега в речника и много трудно ги казвам дори в цитат или перефразирам, камо ли в прав текст. Няма да говоря в аванс, но ... по дяволите щастлив съм. ;-)
Сега само остава да си изкарам шибаните матури, да ме приемат някъде в София, и да се хвана на работа заедно с Иван(ИвАр).

Анимета които пропуснах да спомена

2008-09-09T15:20:00.000-07:00

Относно аниметата които гледам - 2 пъти започвам да пиша статия и все нещо се случва ... и двата пъти изписвам по няколко страници и си губя изписаното.

Kiba - разказва се за едно момче - Zed - което живее в град наречен Calm. Както подсказва името на града, в града е толкова спокоино, монотонно, тихо и най-вече неподвижно, че въздухът стои на едно място - няма вятър - всички следват законите и общо взето града пълен със зомбита. Той е разярен от този факт, и нищо неможе да промени, но придобил навика да троши всяка една врата която види - което му дава утеха че някога ще намери вратата към свободата - там където няма ограничения, и вятърът духа свободно. Маика му е болна от някаква болест заради която лежи в болница. Един ден някой му посяга на живота, но маика му се намесва, и двамата биещи се - посегателя и маиката използват магии. Zed незнае това насън ли е или наяве, докато е още в шок, полицията идва, закопчава го и го откарва. Но неговият най-добър приятел се намесва и успява да катастрофира колата с която го карат. Зед започва да бяга, но полицаите продължават да го преследват докато той отива на покрива на една сграда където обичайно наблюдава града. Там той намира портал, пред който седи създание подобно на ангел. Този ангел полита в портала, след което Зед се поколебава, но определено не избира да остане в текущото зомбирано общество. Той полита през златния тунел и... се оказва в друг свят, подобен на нашия. Той се намира в Темпура(Tempura) - свят на Шард кастърите(Shard Casters) - хора способни да употребяват магия, и да ползват/контролират key spirit в тяхна помощ за да контролират реда (...или не). След което открива че самият той е такъв... и това определено е неговото място, а по късно и че той е избраният... за какво/защо и от кого? Гледайте го :)

The Law of Ueki - едно определено различно, и наистина забавно аниме - отново ползват магии обаче магиите им са дадени от техни учители. Тези учители си набелязват ученика и му дават умение. Наред с умението имат и способности ( Zai ) който се увеличават когато надвият (прибият) друг power user - или човек с магическо умение. Но когато нарани нормален човек неговите Зай намаляват, докато достигнат 0 - и този power user изчезва.
Провежда се състезание в което тези power users се бият за да достигнат празният Зай - табелка на която когато напишеш желанието си за умение, то ти бива доставено от Господ - един много готин Господ който ... с 2 приказки - кърти мифки(абе накрая когато той се биеше доста повече матриал изкърти но тва сега е отклонение). Неговото умение е ... да превръща всичко което сметне за боклук в дърво. Найстина - странно умение, като се има предвид останалите които могат да правят нагорещена магма от домати, да превръщат маниста в бомби, изобщо взривни и болезнени умения. Уеки е удостоен с това умение защото това е можеби най-мощното умение сред всички, но никой не го съзнава освен неговият учител - Кобаяши(или Коябаши ... не ме бива с тия имена) - той му дава това умение защото му изпитва чувството за "правосъдие" на живота около него, той дори жертва от неговите Зай за да накаже някой крадец или побойник. По време на сериала всеки негов приятел и противник научават по нещо ново от него за възгледа им върху живота. Малко по нататък той разбира че е Божествено същество (Heavenly being) - същество със умения и способности отвъд нормалните power users. Към края на сериала става ясно че той е избранника който ще прекрати една древна война(каква и между кого - не казвам, интригата е огромна), но битките му са доволно разрушителни и със голяма доза екшън.
Анимето основно набляга на това да подчертае приятелството и взаимната помощ което не ми хареса особено, но цялостната идея е много готина. Свежо попълнение :)

Отново Септември

2008-09-09T14:06:00.000-07:00

Времето мина толкова бързо... 8 - 12 клас. Сякаш вчера беше есенната сутрин в която всички слушаха в час, а аз си четях тухлата за С ("Практически самоучител на С"). Липсва ми това време... безгрижното време в което можех да седя и да чета/пиша до 3 часа сутрин, да си легна и да стана в 7 часа, да прочета още нещо до 7:30 и да тръгна за училище. Тази процедура ми беше любимата. Но свършиха и тези времена. Вече съм в 12 клас, предстоят ми изпити накрая на годината. Съсипвам си ежедневно нервната система с математиката която ми липсва от това време когато жертвах всичко за програмирането. Има си и плюсове от спечеленото при жертвата... сега всички учат за да отидат във ВУЗ с хубава(престижна или там както още и казват) специалност за да могат да излезнат работоспособни хора. Преобладават тези които не знаят какво искат да бъдат - тези които влизат за да запишат специалност и просто да имат висше образование. Аз съм от тези които винаги са знаели какво искат да бъдат. Аз съм това което съм, и никои до сега не е успял да ме промени в нещо друго, никои не е успял да ми промени целите за това какво искам да съм в бъдеще. Тези жертви които направих си струваха, защото когато влезна във ВУЗ, аз ще продължа да уча това което искам да уча - точно както в 8 9 и 10 клас, защото дори няма да се замислям за материала които се преподава в университета - основни базови и елементарни неща. Другата най-основна причина заради която отивам е заради брат ми(по душа - soulmate) - защо? Ами защото когато цял живот си заобиколен от дебили и дебилност, отчаял си се тотално от живота, че околието няма да се промени, а дори ще се влошава изведнъж намираш човек като него - не нямам предвид такъв който те разбира(това е за половинката от противоположния пол), а който мисли като теб. Човек който го дразни и задушава същото това дебилно обкръжение. Няма да го коментирам повече - останалото е очевидно. Следващата причина поради която искам да отида в София е да се самоиздържам, да почна работа и ... като цяло да съм самостоятелен.

Тази година сигурно пак ще пропусна хасковския панайр... нещо не съм в настроение за излагане на обществен показ. Нещо пак се затварям. Мисля че е свързано със заминаването на Никола, но неща да му прехвърлям всички заслуги че и той ще ме намрази. Но навън ми се струва враждебно... или може би аз съм настроен враждебно срещу 'навън'. Незнам.
В едно такова умряло настроение съм - прави ми се 'нищо'. Интересното е че тези дни по собствено желание седнах да решавам задачи... като 'домашна работа'. Нещо което не ми се беше случвало от 4ти клас. Арабаджиев много верно си каза - "Не е важен материала които ти преподават, а преподавателя - трябва да е сърцат и да си върши работата с удоволствие. Тогава ако имаш желание ще научиш и висша математика още в 10 клас".

Вече съм официално възпитаник на Cisco (Cisco Alumni), казах едно здрасти в Сиско обществото (Alumni Community) и съм записан за CCNA2. Очаквам да науча/правя забавни неща този семестър. Доста от материала както при С, така и в Сиско съм го дръпнал, защото имах едни виждания да си изградя собствен VPN, подходящ за мобилната ми работа из града/страната, а и не само аз да съм вързан към него.

Нещо ново което ми направи впечатление - някакви учени откачалки ще пресъздават раждането на вселената, направили са някакъв 27 километров ускорител на частици тука в Европа. Скоростта на една частица в 27километровия ускорител при пълен вакуум е над 11 хиляди обиколки за една секунда... мисля че можете да си направите извод колко бързо е това. Та има вероятност да се създадат черни дупки и да се разруши цялата планета. Стартирането на ускорителя е днес - 10 септември от 10 часа сутринта българско време (+2часа от гринуич - или 8 часа по гринуич) - но стартирането ще бъде само на 1/3 от мощността на ускорителя. Другото усилване ще бъде след около месец, а финалната дата в която ще блъскат фотоните не е известна, но най-вероятно ще бъде по около коледа.
Живеите както намерите за добре, вероятно не ни остава много време :)

Където щастието, там и тъгата

2008-08-04T01:27:00.000-07:00

В последните дни, емоционалната и рационалната ми половина са във война защото Никола - teh' Dude - замина(днес, сутринта) за USA. Емоционалната част воюва заради известна доза егоизъм... защото немога да си представя как цяла година за напред няма да има с кого да излизам и да си разтоварвам глупавите проблеми... и как няма да има никой които да даде обективна оценка и критика вместо някой които само да се съгласява само с "да" "възможно е" и "случват се и такива работи". Рационалната част воюва заради това че най-накрая отива там където принадлежи... радвам се за него адски много защото най-накрая той успя да се изтреля на далеч от помията и лайната които се опитваха да го затискат тук. Що се отнася до мен - другата година очаквам да съм приет в София... почти без значение къде.
Опитвайки се да намаля този тъй брутален mental impact гледам любими анимета... което е много добро бягство от темата по-горе. Full Metal Panic e едно от тях - разказва се за млад(17годишен,на бойното поле е от 8годишен) сержант който има мисия да опазва момиче познато на тяхната организация като "whispered" - тези whispered хора имат невероятно висок умствен потенциал, и съдържат така наречената Black Technology в съзнанието си - информация за изключително напреднала бойна технология. Това момиче се казва Канаме Чидори - красиво, емоционално и импулсивно момиче което в последствие се влюбва в нашият сержант - Сагара Соуске. Тъй като е отраснал на бойното поле... е пълен инвалид на тема романтика, не разбира от никакви намеци ... и Канаме често се изнервя от този факт защото не я забелязва в тази светлина в която тя иска да бъде видяна. Остава с впечатлението че тя е само задължение за него което по-нататък се променя и за нея и за него... но както казахме той е инвалид в социалната сфера и трудно успява да покаже някакви чувства към нея.
Харесвам това аниме защото е изключително разнообразно и хумора е много оригинален, има и малко драма, има екшън, има и малко интриги.

Ваканция

2008-07-14T10:09:00.000-07:00

Най-накрая дочаках и тази лятна ваканция. Всичко върви горе-долу по старо му - има и добри дни, има и лоши дни. Най-хубавите неща които ми се случиха бяха няколко ...
Ходих в София да се видя с моето друго Аз(бай Иван Арабаджиев) на олимпиадата по компютърни мрежи от Cisco. Мно яко си изкарах там макар и за 2 дни... особено с човек като него. Повече инфо за Ванко - ми вижте моето инфо в дясно. Невероятно беше че намерих човек точно като мен, с няколко изключения които се преглъщат - обича Intel - аз AMD, и че прекалява с кофеина :P . Той беше на 2ро място в състезанието от всички явили се от България. Няма да му правя повече реклама че и без това изпъди репортерите на награждаването, пък като разбере че съм го споменал тука и на мен ще ми тегли едни благословии :))). Другото хубаво нещо което ми се случи, е че и аз се записах на CCNA курса в Хасково - нещо интересно което разбрахме - че е имало доста отдавна в хасково такива курсове, но някои хора интересно защо са го премълчали... стара и минала тема, нека гладните да живеят още по дълго и много здраве :)
Тъй като е прието лошите неща да се премълчават може да се каже че този месец ми се случиха най-много хубави неща които също ще пропусна защото няма да ми стигне времето и мястото за писане до утре. :)

18,Лято, Уф...

2008-05-28T14:33:00.000-07:00

Минаха месец и 10тина дни откакто навърших пълнолетие... Хубавото на това е че получаваш оторизиран достъп до доста публични и частни услуги само чрез лична карта - например това че отидох и си подадох документи за дебитна карта в една банка - с нея вече спокойно ще мога да си пазарувам по интернет и няма да се деркам с майка ми заради нейната карта... естествено друга лоша страна е, че вече съм и подсъдим ;) Тази нощ като се загледах в скаипа си, половината абонати бяха с някакви влюбени подписи, сърчица и такива шибани глупости - е те това му мразя на лятото, сезонът на непрестанно хормонално-дебалансирано-излъчващите субекти.
Жегата ме изцежда тотално. Просто не я понасям, обичам да си стоя на хладно... липсват ми зимните дни когато точно в 12 през ноща си пусках едно душче преди лягане, отивах на терасата по хавлия с цигара, и размишлявах върху нещата през деня които са ми се случили или ще ми се случат следващия ден докато бях втренчен в бялата покривка по земята...

Необичайна тишина

2008-04-09T11:48:00.000-07:00

Тази вечер като исках да изпуша един фас, се сетих че цигарите ми свършиха. Облякох се и слезнах надолу с асансьора. На излизане, се спрях на входа - имаше нещо неправилно или нередно... общо казано необичайно! За момент се загледах към луната... небето е толкова ясно, че без усилия и задълбочено вглеждане се виждаше и тъмната страна на луната, но не това беше чак толкова необичайното... цареще една тишина, неприсъща за място (входа) което бе точно на 6-7 метра от главната улица. След като осъзнах какво не е наред продължих напред към градинката, и пътечката която бе точно до съседния блок... чух някакви гласове; продължих напред и забелязах че на стълбичките до съседната кооперация имаше една влюбена двойка... по принцип винаги до сега когато съм виждал такива влюбени гълабчета съм им се радвал, но тази вечер наистина е различна - тази вечер когато ги видях се почувствах някак си кофти, нещо ме разчовърка отвътре ама незнам защо(найстина...).
Продължих напред по асфалтовия паркинг на съседния блок и се запътих към Цветелина(магазина). Купих си цигари, и 2 степчета(1то с праскова, другото с череша) и се запътих наобратно.
На връщане щях да се сблъскам с 2 жени, очевидно майки, които възмутено обсъждаха някакво дете: "...На него това му е проблема, ако си беше прочел урока дето му беше 1 листче, нямаше да се стига до там. Няма да позволя повече да преписва, това е недопустимо за 2рокласник.относно до домашните..."- от там нататък вече не чувах какво си говореха... но наистина, когато аз за първи път преписвах беше в 6 клас... може би съм от най-задръстените защото за останалите това не беше нещо ново. Сега в 6-7 клас момчетата и момичетата си губят девствеността, макар че тва е една друга тема някак си имам чувството че този свят върви вече твърде бързо... остават ми 10 дни до навършване на 18... това е другото което ме смущава... не искам да остарявам, или поне да е малко по бавно - защото се чувствам така сякаш не съм живял до сега(което всъщност май не е много далеч от истината поне за мен), а скоро (1 година) ще трябва да се кандидатства, след това работа и някак си може да звучи глупаво, може и аз да прибързвам със заключенията за 18 годишен, но все едно не ми остава време за живот(говоря за такъв живот в който мога да правя всичко без почти никакви задръжки - това пояснение е за да се опитам да предотвратя мисли/отговори от вида "ха-ха-ха живота тепърва започва за теб, бла-бла", сещате се...)
Та доста се отплеснах с онова хлапе. Когато отново бях на асфалтовия паркинг на съседния блок онези двамата все още бяха на стълбичките и се гледаха тъй всякаш се "пиеха" с поглед, момчето беше с около 2 пръста по високо от момичето, едната му ръка галеше бузката на момичето, а другата му беше на кръста й; нейните ръце бяха около врата му - красива гледка, нали? Но както казах нещо ме разчовърка(всъщност все още ме човърка) и за това продължих напред към градинката пред моя блок. Когато отварях входната врата всичко беше все още толкова тихо, луната все още беше толкова ярка и все още се чувствах неудобно в тази тишина. Когато отворих вратата на входа, ме посрещна една рижава котка която обитава входа от повече от 2 години - и пак беше бременна, имам чувството, че блока в който живея е котешки публичен дом, защото всяка година има поне по 2 заплождания.
Прибрах се вкъщи на 8я етаж, събух се, отидох при майка ми, включих mute-то на телевизора и отворих прозореца. Тя ме изгледа странно и ми кимна неразбиращо
- Е заслушай се, кога е било това в 9 часа да е толкова тихо тука?
- (след 3-4 секунди мълчание) Верно бе...
- Днес или утре данеби да има някакъв празник?
- Не?... (след 10тина секунди мълчание) Аааабе тая вечер има мач,(погледна към програмата) ... играят Манчестър Юнайтед и Рома...

Ако в мачовете се крие тази "улична тишина" то се надявам тогава да има все повече мачове нощно време :D

It can't rain all the time...

2008-04-06T02:41:00.000-07:00

Докато днес все още вали(дъжда не е спрял вече 2 дни) реших да си прегледам някои папки именувани "docs" - там си събирам всякакви .тхт, .doc .rtf i .pdf файлове и се натъкнах на съчинението си по английски език на тема "What is love for me". Доста се мислих дали да го публикувам тук защото аз съм по природа хейтър на тема любов... просто когато я напиша таз думичка или изобщо си помисля за нещо свързано с нея, от вътре имам чувството че почвам да се разяждам и да гния.
Изобщо замисляли ли сте се какво бихте направили за тези чувства? Или какво вече сте направили?
Незнам защо...( а можеби знам), но в последно време ми се въртят в главата едни такива минали случки които навремето доста ме боля главата от тях. Дадох си равносметка колко жалък съм бил когато съм се опитвал да спечеля въпросния човек с някои слова и действия.
Знаете ли, тва за любовта е едно голямо лайно, миризливо при това. Ако найстина има такова нещо, то това нещо само ще ви открие - знайте че когато срещнете човек за когото си мислите че 'той/тя' е човекът на мечтите ви... уви това е най-голямата заблуда. От вас зависи колко бързо ще се избавите от заблудата(сещате се за какво говоря предполагам), защото на мен лично ми трябва доста време... Ако срещнете такъв човек на улицата - добре, ще се разминете и ще забравите бързо, ако е клиент във вашата фирма - пак добре, ще бъде обслужен и ще си отиде, но ако е например съсед/ка,съученик/чка или колега/жка - мойте поздравления - добре дошли в клуба на загубеняците и пропадналите типове - избавление за това няма - освен ако не си смените жилището/класа/работата...
Това с чувствата като цяло е една много наболяла тема която найстина мразя... и все пак мисля да оставя съчинението тук за около 1-2 месеца ако някой реши да го чете, малко да му се посмее :) публикувам го с грешките умишлено - за да е във възможно най-необработения и първичен вариант който беше оценен :)
--------------

What is love for me?

Well… As a programmer I should #define “love” before using it in here. If “love” is a feeling you experience everytime you see something you like – everyday I’m in love. Why? It’s all about computers – I see computers everywhere – in your home, your tv, your phone. They understand me completely, obey me completely, and I have no reason to dislike/hate them. If they don’t do something right I know that the problem is inside me – I’m not able to tell them or I haven’t told them properly what to do. I like almost every kind of electronics – the digital world is so completely devoided of feelings – the perfect life – do what you are told to do – when you do the job you’re meant to do, you delight your master/creator/whomever you obey to – this surely bases their existence. But few like me think so – the world is absolutely deluded in their idea for “love”. The reason for this delusion is the human nature. In one or another way, the human subconsciously tries to find his creation purpose. Many think that finding the right ‘partner’ will prove their existence – you know – get married, go on a honey month, have kids and so and so… This is where the real trouble starts – we(those who think like me) call it the “analog love”. An unwritten rule for a couple being together is to “love” each other… and what this means? Fidelity to your girl/boy that you won’t share your saliva with someone else? Oh and worse, you won’t get laid with someone else? Well, as you can see I’m a bit sceptical about relationships, I’m not saying that being together is the way to learn how to be unfaithful to each other, but this is the most common scenario… others just become boring one to another and they simply tear up.

“ To “love” means to give yourself away... And yeah, he did it.

He gave himself away.

Here you are this leg! Take my pelvis, I love you!

Accept this ellegant finger from me

He gave himself away.

And nothing left from him. He disappeared.

The gifted parts seperately rot and started stinking.

“Love is stinky thing” – Concluded the beloved ones. “

If I have to be honest, I really hate writing, discussing and whatever-ing about love, simply because I barely know what love means… or at least the human – “analog” one.

I don’t think I will ever meet my better half at all. As you have read the verse above , however as much as ironical it is, the truth is just like the verse – You give till you have nothing to give away… and then you are alone, even loner – without the things you gave away. Love doesn’t exist, or at least I think so for now – this gives mе solace.

------------------

На кафе

2008-03-28T09:54:00.001-07:00

Вчера беше нормално тъп ден... в даскало беше отегчително както обикновено. Излезнахме с Деяна отвънка да изпушим по 1 фас докато другите разцъкваха Counter Strike в 302ра стая. Оставих Крапето да разцъква на лаптопа ми и той щото печките бяха абсолютни кошове и много трудно се играше по принцип в тая стая. Отидох взех си едно натурално сокче Queens от онези с яките лафове под капачките. Сядаме с Деяна на една пейка и тя си намери 5 лева... а бяха точно под мене.

После бях на кафе с Никола(the Dude) . Поръчваме си ние кола 2мата, носи сервитьорката колите и започваме да ги пием и да си обсъждаме нашите глупости. С него по принцип като се съберем се получава някакво лигаво, тип късо съединение. Гледам си чашата и виждам 1 лимонче. При него са 2 и му казвам:
"-шш я дай си лимончето..."
"-що?"
"-ми имам само 1"
и той ми се хили насреща такъв със задоволство... почнах аз да си бутам моето лимонче и видях че са били 2 резенчета и той не остана много очарован... и той почна да си тормози лимончетата и кво да гледам... на него 3 лимончета... ем ебаси... той умря от смях а аз гледах тъпо... не е честно - след онез 5те лева и тва с лимончетата се чувствах точно като Доналд Дък пред Уилям Гладстон(оня късметлията)...

2008-03-26T13:56:00.000-07:00

Днес седейки пред лаптопа, току-що наяден реших да си направя DanUp(онва млякото за пиене на Danone) в домашен вариант, обаче за да го направя трябва да отворя капачката на кофичката с кисело мляко съвсем малко без да се къса отстрани - за да мога да я притисна после и да си разклатя млякото както трябва... вместо това се получи е таз простотия - V образното отваряне...
Що се отнася до самия лаптоп няма да споменавам че си загасих цигарата в монитора... за щастие нищо му няма на добичето.

Първата публикация

2008-03-26T09:39:00.000-07:00

Да ми е честит новия блог. Тук ще пиша за нещата от живота ми които ме дразнят, радват или просто ще пиша някоя простотия за да губя време. Приятно четене :)