МДаааа

След ~половин годишно затишие в блога се случиха доста интересни събития. Живота ми се преобърна изцяло - планове, идеали, цели. За съжаление или не толкова- няма да ходя в София... с ИвАр пак ще сме на разстояние и определено няма да работим заедно... но пък ще съм в Пловдив с един доста верен човек от когото не очаквах да се задържим толкова гъсти. Дано не прибързвам защото винаги така се получава че казвам голяма дума и после оставам с пръст в гъза но наистина се получава приемливо добре. Веднага си намерих работа, бях одобрен и всичко има някакъв старт, ще съм при леля ми за месец докато ми започне семестъра...
А, не се похвалих - изкарах си матурите и изпитите и би трябвало да съм приет в Пловдивски Университет - "Паисий Хилендарски" с 5.20 по информатика(очаквах >5.50 ама ... програмира ли се на хартия бе... бахти излагацията - голям университет 2009-та година все още изпита на хартия - срам и позор...), първо класиране все още не е излезнало - очаквам го официално на 4 август - в другите университети като УХТ вече чакат второ класиране.
Относно личния ми живот... намерих си половинката която пък сега ще ми е толкова трудно да оставя в Хасково че ми иде да се самообеся... "Обещавам - ще те чакам..." каза тя и ножа падна окървавен на пода... хахаха шегувам се... поне за ножа... за останалото пък очаквам тя да не се шегува защото найстина ще има ножове... Крамзи е луд на тази тема така че ще взема на заем от него :) стига с глупостите...
Само от финансова гледна точка не знам как ще се оправя в началото защото отивам "гол и бос" без подкрепа от старшата ... Ааааааааааааа как можах да не се похваля пак - вече съм вуйчоо - имам си една сладурана тук на 2 месеца ми надува главата по цял ден...
...
...
...
И така... това е. Както се пее в една моя любима песен - Get ya kicks on route 66 :)

Нова година, нов късмет?

Новата година дойде...
Иска ми се да оставя написано само това но... не се получава. Случиха ми се много неща. Необичайното в цялата работа е, че този път повечето са хубави. Ненавистта към този град и хората в него се наложи да бъде потисната. Не знам. Омразата към този град няма да се изпари току-така, но просто от всичките хубави неща ми се случи най-хубавото което си бях пожелавал 2-3 години поред. Не, не... предполагам звуча объркано ама и аз съм човек все още.
Щастлив съм... найстина. Сигурно звучи изключително изтъркано, но... съдбата найстина има чувство за хумор по дяволите. Върна ми се желанието... 'да правя нещо'. Другото хубаво нещо е, че ми се правят все повече 'неща'. Което до известна степен ме притеснява. В тези неща влизат и слова... слова които не са ми били до сега в речника и много трудно ги казвам дори в цитат или перефразирам, камо ли в прав текст. Няма да говоря в аванс, но ... по дяволите щастлив съм. ;-)
Сега само остава да си изкарам шибаните матури, да ме приемат някъде в София, и да се хвана на работа заедно с Иван(ИвАр).

Анимета които пропуснах да спомена

Относно аниметата които гледам - 2 пъти започвам да пиша статия и все нещо се случва ... и двата пъти изписвам по няколко страници и си губя изписаното.

Kiba - разказва се за едно момче - Zed - което живее в град наречен Calm. Както подсказва името на града, в града е толкова спокоино, монотонно, тихо и най-вече неподвижно, че въздухът стои на едно място - няма вятър - всички следват законите и общо взето града пълен със зомбита. Той е разярен от този факт, и нищо неможе да промени, но придобил навика да троши всяка една врата която види - което му дава утеха че някога ще намери вратата към свободата - там където няма ограничения, и вятърът духа свободно. Маика му е болна от някаква болест заради която лежи в болница. Един ден някой му посяга на живота, но маика му се намесва, и двамата биещи се - посегателя и маиката използват магии. Zed незнае това насън ли е или наяве, докато е още в шок, полицията идва, закопчава го и го откарва. Но неговият най-добър приятел се намесва и успява да катастрофира колата с която го карат. Зед започва да бяга, но полицаите продължават да го преследват докато той отива на покрива на една сграда където обичайно наблюдава града. Там той намира портал, пред който седи създание подобно на ангел. Този ангел полита в портала, след което Зед се поколебава, но определено не избира да остане в текущото зомбирано общество. Той полита през златния тунел и... се оказва в друг свят, подобен на нашия. Той се намира в Темпура(Tempura) - свят на Шард кастърите(Shard Casters) - хора способни да употребяват магия, и да ползват/контролират key spirit в тяхна помощ за да контролират реда (...или не). След което открива че самият той е такъв... и това определено е неговото място, а по късно и че той е избраният... за какво/защо и от кого? Гледайте го :)

The Law of Ueki - едно определено различно, и наистина забавно аниме - отново ползват магии обаче магиите им са дадени от техни учители. Тези учители си набелязват ученика и му дават умение. Наред с умението имат и способности ( Zai ) който се увеличават когато надвият (прибият) друг power user - или човек с магическо умение. Но когато нарани нормален човек неговите Зай намаляват, докато достигнат 0 - и този power user изчезва.
Провежда се състезание в което тези power users се бият за да достигнат празният Зай - табелка на която когато напишеш желанието си за умение, то ти бива доставено от Господ - един много готин Господ който ... с 2 приказки - кърти мифки(абе накрая когато той се биеше доста повече матриал изкърти но тва сега е отклонение). Неговото умение е ... да превръща всичко което сметне за боклук в дърво. Найстина - странно умение, като се има предвид останалите които могат да правят нагорещена магма от домати, да превръщат маниста в бомби, изобщо взривни и болезнени умения. Уеки е удостоен с това умение защото това е можеби най-мощното умение сред всички, но никой не го съзнава освен неговият учител - Кобаяши(или Коябаши ... не ме бива с тия имена) - той му дава това умение защото му изпитва чувството за "правосъдие" на живота около него, той дори жертва от неговите Зай за да накаже някой крадец или побойник. По време на сериала всеки негов приятел и противник научават по нещо ново от него за възгледа им върху живота. Малко по нататък той разбира че е Божествено същество (Heavenly being) - същество със умения и способности отвъд нормалните power users. Към края на сериала става ясно че той е избранника който ще прекрати една древна война(каква и между кого - не казвам, интригата е огромна), но битките му са доволно разрушителни и със голяма доза екшън.
Анимето основно набляга на това да подчертае приятелството и взаимната помощ което не ми хареса особено, но цялостната идея е много готина. Свежо попълнение :)

Отново Септември

Времето мина толкова бързо... 8 - 12 клас. Сякаш вчера беше есенната сутрин в която всички слушаха в час, а аз си четях тухлата за С ("Практически самоучител на С"). Липсва ми това време... безгрижното време в което можех да седя и да чета/пиша до 3 часа сутрин, да си легна и да стана в 7 часа, да прочета още нещо до 7:30 и да тръгна за училище. Тази процедура ми беше любимата. Но свършиха и тези времена. Вече съм в 12 клас, предстоят ми изпити накрая на годината. Съсипвам си ежедневно нервната система с математиката която ми липсва от това време когато жертвах всичко за програмирането. Има си и плюсове от спечеленото при жертвата... сега всички учат за да отидат във ВУЗ с хубава(престижна или там както още и казват) специалност за да могат да излезнат работоспособни хора. Преобладават тези които не знаят какво искат да бъдат - тези които влизат за да запишат специалност и просто да имат висше образование. Аз съм от тези които винаги са знаели какво искат да бъдат. Аз съм това което съм, и никои до сега не е успял да ме промени в нещо друго, никои не е успял да ми промени целите за това какво искам да съм в бъдеще. Тези жертви които направих си струваха, защото когато влезна във ВУЗ, аз ще продължа да уча това което искам да уча - точно както в 8 9 и 10 клас, защото дори няма да се замислям за материала които се преподава в университета - основни базови и елементарни неща. Другата най-основна причина заради която отивам е заради брат ми(по душа - soulmate) - защо? Ами защото когато цял живот си заобиколен от дебили и дебилност, отчаял си се тотално от живота, че околието няма да се промени, а дори ще се влошава изведнъж намираш човек като него - не нямам предвид такъв който те разбира(това е за половинката от противоположния пол), а който мисли като теб. Човек който го дразни и задушава същото това дебилно обкръжение. Няма да го коментирам повече - останалото е очевидно. Следващата причина поради която искам да отида в София е да се самоиздържам, да почна работа и ... като цяло да съм самостоятелен.

Тази година сигурно пак ще пропусна хасковския панайр... нещо не съм в настроение за излагане на обществен показ. Нещо пак се затварям. Мисля че е свързано със заминаването на Никола, но неща да му прехвърлям всички заслуги че и той ще ме намрази. Но навън ми се струва враждебно... или може би аз съм настроен враждебно срещу 'навън'. Незнам.
В едно такова умряло настроение съм - прави ми се 'нищо'. Интересното е че тези дни по собствено желание седнах да решавам задачи... като 'домашна работа'. Нещо което не ми се беше случвало от 4ти клас. Арабаджиев много верно си каза - "Не е важен материала които ти преподават, а преподавателя - трябва да е сърцат и да си върши работата с удоволствие. Тогава ако имаш желание ще научиш и висша математика още в 10 клас".

Вече съм официално възпитаник на Cisco (Cisco Alumni), казах едно здрасти в Сиско обществото (Alumni Community) и съм записан за CCNA2. Очаквам да науча/правя забавни неща този семестър. Доста от материала както при С, така и в Сиско съм го дръпнал, защото имах едни виждания да си изградя собствен VPN, подходящ за мобилната ми работа из града/страната, а и не само аз да съм вързан към него.

Нещо ново което ми направи впечатление - някакви учени откачалки ще пресъздават раждането на вселената, направили са някакъв 27 километров ускорител на частици тука в Европа. Скоростта на една частица в 27километровия ускорител при пълен вакуум е над 11 хиляди обиколки за една секунда... мисля че можете да си направите извод колко бързо е това. Та има вероятност да се създадат черни дупки и да се разруши цялата планета. Стартирането на ускорителя е днес - 10 септември от 10 часа сутринта българско време (+2часа от гринуич - или 8 часа по гринуич) - но стартирането ще бъде само на 1/3 от мощността на ускорителя. Другото усилване ще бъде след около месец, а финалната дата в която ще блъскат фотоните не е известна, но най-вероятно ще бъде по около коледа.
Живеите както намерите за добре, вероятно не ни остава много време :)

Където щастието, там и тъгата

В последните дни, емоционалната и рационалната ми половина са във война защото Никола - teh' Dude - замина(днес, сутринта) за USA. Емоционалната част воюва заради известна доза егоизъм... защото немога да си представя как цяла година за напред няма да има с кого да излизам и да си разтоварвам глупавите проблеми... и как няма да има никой които да даде обективна оценка и критика вместо някой които само да се съгласява само с "да" "възможно е" и "случват се и такива работи". Рационалната част воюва заради това че най-накрая отива там където принадлежи... радвам се за него адски много защото най-накрая той успя да се изтреля на далеч от помията и лайната които се опитваха да го затискат тук. Що се отнася до мен - другата година очаквам да съм приет в София... почти без значение къде.
Опитвайки се да намаля този тъй брутален mental impact гледам любими анимета... което е много добро бягство от темата по-горе. Full Metal Panic e едно от тях - разказва се за млад(17годишен,на бойното поле е от 8годишен) сержант който има мисия да опазва момиче познато на тяхната организация като "whispered" - тези whispered хора имат невероятно висок умствен потенциал, и съдържат така наречената Black Technology в съзнанието си - информация за изключително напреднала бойна технология. Това момиче се казва Канаме Чидори - красиво, емоционално и импулсивно момиче което в последствие се влюбва в нашият сержант - Сагара Соуске. Тъй като е отраснал на бойното поле... е пълен инвалид на тема романтика, не разбира от никакви намеци ... и Канаме често се изнервя от този факт защото не я забелязва в тази светлина в която тя иска да бъде видяна. Остава с впечатлението че тя е само задължение за него което по-нататък се променя и за нея и за него... но както казахме той е инвалид в социалната сфера и трудно успява да покаже някакви чувства към нея.
Харесвам това аниме защото е изключително разнообразно и хумора е много оригинален, има и малко драма, има екшън, има и малко интриги.

Ваканция

Най-накрая дочаках и тази лятна ваканция. Всичко върви горе-долу по старо му - има и добри дни, има и лоши дни. Най-хубавите неща които ми се случиха бяха няколко ...
Ходих в София да се видя с моето друго Аз(бай Иван Арабаджиев) на олимпиадата по компютърни мрежи от Cisco. Мно яко си изкарах там макар и за 2 дни... особено с човек като него. Повече инфо за Ванко - ми вижте моето инфо в дясно. Невероятно беше че намерих човек точно като мен, с няколко изключения които се преглъщат - обича Intel - аз AMD, и че прекалява с кофеина :P . Той беше на 2ро място в състезанието от всички явили се от България. Няма да му правя повече реклама че и без това изпъди репортерите на награждаването, пък като разбере че съм го споменал тука и на мен ще ми тегли едни благословии :))). Другото хубаво нещо което ми се случи, е че и аз се записах на CCNA курса в Хасково - нещо интересно което разбрахме - че е имало доста отдавна в хасково такива курсове, но някои хора интересно защо са го премълчали... стара и минала тема, нека гладните да живеят още по дълго и много здраве :)
Тъй като е прието лошите неща да се премълчават може да се каже че този месец ми се случиха най-много хубави неща които също ще пропусна защото няма да ми стигне времето и мястото за писане до утре. :)

18,Лято, Уф...

Минаха месец и 10тина дни откакто навърших пълнолетие... Хубавото на това е че получаваш оторизиран достъп до доста публични и частни услуги само чрез лична карта - например това че отидох и си подадох документи за дебитна карта в една банка - с нея вече спокойно ще мога да си пазарувам по интернет и няма да се деркам с майка ми заради нейната карта... естествено друга лоша страна е, че вече съм и подсъдим ;) Тази нощ като се загледах в скаипа си, половината абонати бяха с някакви влюбени подписи, сърчица и такива шибани глупости - е те това му мразя на лятото, сезонът на непрестанно хормонално-дебалансирано-излъчващите субекти.
Жегата ме изцежда тотално. Просто не я понасям, обичам да си стоя на хладно... липсват ми зимните дни когато точно в 12 през ноща си пусках едно душче преди лягане, отивах на терасата по хавлия с цигара, и размишлявах върху нещата през деня които са ми се случили или ще ми се случат следващия ден докато бях втренчен в бялата покривка по земята...